Кратера

. . .

Таюя дойде и седна на ръба като почна да си свири няква мелодия на флейтата

По едно време тя погледна Коноха и затвори очи като въздъхна. След няколко минути се изправи и тръгна бавно към селото.

Саске дойде тук, като седна на една скала и се загледа в лавата и се замисли за нещо

Конан дойде, разхождайки се то4но на ръбъ ...

Саске видя Конан и каза
-Йо...кво стаа хД

- Тя го погледна и каза:
- хей хей, кой вижда о4ите ми, ко праиш тук сам ? - погледна тя проницателно

-Стана ми скучно и за това дойдох да се попеча малко...А ти?

- ем аз, когато ми е самотно хода на места където не вярвам да има някой хД - усмихна се тя

-Аха, ясно. Иначе как върви при теб? - попита я той

- в смиъл? - погледна тя двузна4нно

-Всмисъл как върви живота ти

- ем и по - добри времена съмимала, но няма наа4ение така може би е по - добре

-Аха, схванах - каза той, като се излегна

Моми4ето отиде до него и се изегна също след коет каза:
- как азбирраш, дори аз не се разбиръм, но няма зна4ение , как е при тебе/?

-Ами много по-добре от преди - отговори той

- смисъл?- обърна тя глава към него и го погледна

-Ами във смисъл от както напуснах Коноха се чувствам много по-силен - отговори той

- Норммално е, морала те кара да се грижиш за вси4ко др но не и за това колко силен трябва да си ти самия... Всъщност такова село като Коноха поттиска истинската сила на нинджите, а жалко има мн добри у4ители

-Е да, може и да си права

- нз нз, усмихна се тя и пак погледна към небето след което каза:
- Луната е мн красива тази ве4ер

Саске също покледна към луната и каза
-Така е - след което се усмихна леко

Моми4ето попита;
- хей за какво мислиш - и се усмихна недоловимо..

-За нищо... - отговори той

- хмм ... Моми4ето притфори о4и и се заигра с ки4ур от косата си