Бесетката до Хълмчето

- Никога... не е на сто процента сигурно... , сенсей ! - каза през зъби Сакура като продължаваше да прокарва чакра през тялото си и да опитва да се освободи .

Какаши си каза на ум
-"Доста е упорита...но чакрата и е леееко слаба!" след което то със крак набута кунаят който беше на земята още по навътре и така направи движенето на Сакура невъзможно като другите две нишки бяха пред китките на Какаши...тогава той направи някакъв сиил който не бе за Каварими или хенге и застана така : -

"- Grr what in the name of god is he doing ... i mean ... what now ? " - помисли си Сакура .

- I don't give a shit about that i will win ! - като продължи да прокарва чакра и да се опитва да разкъса нишките и счупи дървото .

Какаши се усмихна като пусна кунаят си който държеше във ръката си към Сакура бавно съм нея а после каза
-Now..i'll see - are you a great shinobi..! каза той като се усимхна и бе разперил едната си ръка..

Сакура го погледна и зачака хода му .

Какаши се усмихна като кунаят който метна се заби над главата на Сакура като се висна един таг а Какаши се усмихна..

Сакура преглътна и направи щит от чакра ( в смис покрай тялото й тънък слой чакра да се образува колкото да я защити )

Какаши се усмихна като Таг-а не бе запален...а Какаши просто си вдигна ръцете нагоре като каза
-Май няма смисъл вече , а?

- Не се отказвам ! Накарай ме !

Какаши каза
-Няма проблем...след което тя осети силна болка във корема си като въжетата се стягаха се повече , и повече а Какаши я гледаше като се смееше...по едно време на Сакура започна да и става се по черно и по черно а болката се овеличаваше като Какаши местеше пръстите си..

Сакура изкрещя като вече едвам си поемаше въздух .

По едно време тя осети как нещо като 1000 илгли и се забиха във корема а какаши я гледаше като скръсти ръце...

Тялото на Сакура отказа вече дори и да се опитва да се освободи .

В този момент момичето забеляза че е на свобода , след като си отвори очите а Какаши я пусна от въжетата и сичко като каза
-Беше Генджуцо...разочарован съм , Сакура! ти винаги познаваш реалноста от фалшивият свят но уви , не и този път..! каза Джунинът като въздъхна и притвори очи като погледна нагоре..

Сакура преглътна и изчезна .

Какаши също изчезна с бавна крачка като оглеждаше земята постоянно..