Къщата На Таюя

-Каквото кажете.

Орочимару каза :
- Ела на сам..

Тя застана пред него и го погледна.

Орочимару каза :
- ДА май наистина ти няма нищо...

-КАто ви казвам вие защо не ми вярвате.

П.П:Чудно защо ли. На един звуков никога не трябва да се вярва. Те са коварни, потайни, и с ужасно високо его.

- Не вярвам на никого..
Каза Оро, като я погледна в очите

Таюя изтръпна като видя тия зелени змийски очи.

П.П:Мале ма че си гаден

Оро си разпери езика усмихна се и изсъска..

Таюя направи една стъпка назад и падна на земята.

Оро си прибра езика и каза :
- Май не ти харесва компанията ми..

-Не, но все още ме плашите като ме погледнете така като се оплезите и исъскате.

Каза тя като седна на земята.

- Добре..
След това погледна тавана :
- Какво ще правим наистина ?

-Както казах вие си изберете.

Каза тя

Орочимару каза :
- Май цяла вечер просто ще седим така..

-Мхм.

Каза тя като погледна бинта и видя че по него има кръв.

-Ороимару-сама аз ей сега идвам само да промия раната.

След това тя отиде в банята махна бинта и почна да мие раната.

Орочимару се зачуди какво ли прави..

Таюя миеше нарана като се беше замислила.

Орочимару си каза :
- Явно няма да излезе
И излезна през входната врата

След като изми раната тя отново я превърза и отиде в стаята си и се зачуди къде ли е Оро. Та тя почна да го търси докато най накрая не го откри и го хвана за ръката.

Оро и погледна ръката

-Съжалявам че закъснях.

Той каза :
- Нищо.. Имаш хубава кожа

Таюя не каза нищо само се обърна и го дръпна в къщата.

Орочимару също не каза нищо, като остави момичето да прави каквото иска с него

Тя го сложи да седне на дивана и пак с подносчето го попита какво иска за ядене.

П.П:НИкво не съм гладен ясно